като на 20

Ако някога стигна 50-те години и ме попитат сега на колко би ти се искало да си, знам само със сигурност, че никога не бих казала на двайсет. Когато бях на 20 животът ми бе отвратителен. Бих описала състоянието ми на 20 по следния начин. Ходиш с бързи крачки, защото всичко те притиска, всичко те гони, трябва да правиш сто неща едновременно за да оцеляваш. Разхождаш се по една огромна улица, само че имаш чувството, че вървиш назад, а всички останали напред... Някак си ги усещаш как минават през теб, задъхваш се, не можеш да си поемеш въздух. Взимаш си само колкото да се поддържаш жив, не можеш да направиш дълбоко вдишване, за да усетиш някаква сила. Ядеш веднъж, за да не припаднеш и да можеш да работиш и да си контактен. А това е напълно достатъчно. Ходиш из тази дълга уличка, а от двете ти страни витрини... Лъскави витрини, които можеш само да гледаш....Не пипай! Само гледаш и наблюдаваш с влажен поглед всички онези неща, за които някога си мечтал, всички онези неща, които знаят решението на всичко, спират болката, проблемите, увеличават стократно количеството на едндрофин в тялото ти, всички онези безкрайно щастливи и винаги усмихнати и добре изглеждащи хора....Ей така.  И всичко това е само на една ръка разстояние, а една ръка разстояние, когато си на 20 се равнява може би колкото от тук, град Перник дооооо луната и обратно в моя сив роден град. Наблюдавам! Това е моя глагол, моя девиз от лексикона ми на 20 хахаха. Някока имах и лексикон:) Искам, искам, искам.... и осъзнавам, че вече искам пак да искам. На 20 си на една много тънка граница...Границата, която определя какъв ще си в живота, малко по-нататък и дали въобще ще има по-нататък. На 20 навлизаш в напълно непозната игра, която е 2 на 0 все още за живота, защото все още отказваш и не знаеш как да играеш по неговите правила:) Разбираш прекалено много, преалено бързо, все едно взимаш 20 години в 1. ставаш 20-ти клас и след това започваш отначало:)) To be continued..... На 20 дори няамш време да завършиш:)))))