петък, 22 януари 2016 г.
ЧАТ
Докато аз съм "active now", докато ти същевременно си "аctive now", любовта ни е само на messenger "offline" и е "active 2 years ago".
Recycle bin
Понякога с "Delete" изтриваме само себе си . Понякога "Delete" означава "Save". Save на нещо, което само ти, само аз - знаем. Аз никога няма да разбера, ти никога няма да разбереш, но винаги разбираме, че вече сме там... Скрити някъде между пръста ти, между пръста ми, нас и "Delete", докато душите ни се превърнат в "emptied recycle bins".
.
сряда, 16 септември 2015 г.
Любов на бастуни
Любовта на бастуните се държи за ръце и ходи бавно, нищо че понякога любовта на бастуните се кара "жестоко", заради това откъде точно да се купят домати. Любовта на бастуните се сърди дори толкова, че внезапно сменя посоката... oт единия магазин плод - зеленчук към посоката на другия магазин плод - зеленчук с " по-хубавите домати", защото любовта на бастуните е рядко срещана и заслужава най-доброто... Но въпреки сърдита, любовта на бастуните винаги върви в една посока... Е, понякога единият е отпред, понякога другият, но винаги достатъчно близо и достатъчно заедно... Любовта на бастуните, въпреки обидена и твърдоглава умее да изчаква и от време на време проверява дали нейната любов на бастун върви зад нея, защото знае, че това е моделът бастун, който вече не се произвежда,а тя си го обича и то много!
Няма значение, че любовта на бастуните е толкова трудна и има такива проблеми, но понякога докато пушиш цигара и пиеш кафе в кратка почивка от всичко, си мечтаеш в мълчание и усмивка, и твоята любов някога да бъде любов на бастуни.
Няма значение, че любовта на бастуните е толкова трудна и има такива проблеми, но понякога докато пушиш цигара и пиеш кафе в кратка почивка от всичко, си мечтаеш в мълчание и усмивка, и твоята любов някога да бъде любов на бастуни.
неделя, 28 юни 2015 г.
вторник, 16 юни 2015 г.
You can clearly see that the future is dark. It`s a unknown place, no matter how hard you try to imagine it, you will not be able to predict it with total certainty. Most of the people lose their time and lives staring at the past. You just can not change it. It`s already done! Forget and forgive! 'Cause the only thing that matters is always somewhere in the middle. There is a light that can guide us through everything... The light of the present moment - the only thing that we own - just short moments. William Blake says: "To see a World in a Grain of Sand, And a Heaven in a Wild Flower, Hold Infinity in the palm of your hand And Eternity in an hour." So find the meaning in the present of your life, even if there is no meaning, create it. Create it now, at 01.50am because at this moment you can be anywhere, doing anything you want. Go! Live! Now!
понеделник, 30 март 2015 г.
My kind of love
Когато ме попитат дали вярвам в любовта, отговарям категорично с "Не"и не казвам нищо повече или поне се опитвам да не кажа нищо повече. Защото хората чакат и искат това - да кажещ нещо и да почнат с велики сентенциии и факти от собствения си "богат опит", да оспорват и размишляват дълбоко "над нещата". Защото всички сме "над нещата", нали така?!
Не вярвам в любовта, защото често разбиранията на хората за любовта, за "нея" са прекалено далечни и непознати за мен. Моята любов не е разбиране, не е модел, не е между двама, тя е между всички и всичко. Често хората затварят любовта само между два обекта. Поставят й начало и край, та дори и пол. Любовта може да бъде "тя", "то" "той", "ние", "те". Любовта е неопределена. Любовта не е статуси във фейсбук, не е тъпи емотиконки, които подчертават невъзможността и незнанието да обичаш, и още повече да го изразиш. Не е в честотата на вижданията през седмицата, месеца и тн.... Нито пък във времетраенето на секса, или неговата продължителност, техника и прочие... Не е в броенето на позвъняванията, в надпреварата в тях, кой по дяволите ей сега ще се сети пръв да звънне " yeah, ти беше, значи I am the winner, fuck you!! " Не е и в глупавите очаквания, защото всички имаме прекалено големи, и прекалено глупави очаквания от нещото до нас, а то просто иска да ни обича, не да бъде назначено на работа "докажи че ме обичаш всеки ден, а аз ще ти отметвам с хиксчета някъде там в небитието и накрая ще броим..... хиксчета, за да видим вършиш ли си работата или трябва да те уволним. Любовта знае, че никой, ама наистина никой не й е длъжен, защото тя си може и сама, прекалено голяма е и може сама... Ебаси.... Повръща ми се от всички размечтани мазохистични девойки, които вместо да спят в 2 часа през ноща, ровят целеустремено в кенефа и търсят да открият Америка в телефона на "любимия си", е сори мацки, някой просветен преди вас вече я е открил. Вие се опитайте да откриете само себе си, защото за да сте щастливи, това ви е напълно достатъчно!
Не вярвам в любовта, защото смятам, че любовта няма жизнен път и дори агрегатно състояние. Любовта не трае три години, една , две , две и половина, две на косъм и тн... Любовта ми липсва.... Аз си вярвам обаче, че съществува една такава извратеняшка (има такава дума в моя речник, точка.) любов, която не прилича на вашата... Която е между всичко, която създава света и животът в него, но не е нито свят, нито живот. Нещо по-голямо е. Космос. Енергия. Поток, който преминава всичко и стига до всичко. Вибрации. Идиотска усмивка, липса на апетит, обсебваща пърховатост и смисъл... Направо сила, обединяваща всеки един елемент на природата. Жизнен кръговрат - зачатие, раждане, живот, смърт, прераждане и тн... Дори и хранене, и автотрофно и хетеротрофно хранене.
Любовта, в която вярвам, не се трансформира, не е първоначално силна, после улегнала, после никаква да я няма... И да знаете, не минавате на други нива, просто бавно разбирате, че това, което имате не любов. Любовта си е константна величина, физика бе братче, хахах. Закон! Тя не ревнува, не е глупава и обсебена, защото знае, че не притежава нищо, както и никой не я притежава. Тя може да бъде само насладааа. И майка ми не е права, защото любовта мила мамо, не се превръща в обичане след време, не задължава, не "уляга", никога не е скучна и уморена, не спира да ме поддържа жива,не изисква безсмислени компромиси, не избледнява с времето, не разрушава свободата, не става грозна накрая, защото просто моята любов няма край, не умира, не се измерва в часове, дни, годишнини и подаръци... Тя е безвремие. Безсмъртие. Механизъм, който преражда и ражда. Защото в моя свят няма край, смъртта е прераждане, а животът- жизнен път след прераждането, който отново води до прераждане. Точка .
Любовта понякога може да е танц, пътуване, секс, вяра, трева, музика, някой като теб, някой като мен, ако щете дори градина, дреха, смях, тишина, самота, храна, място, наркотик, картина, дете, сутришно кафе, цигара, улица, дневник, снимка, едно изречение, което помниш завинаги, любовта може и да си Ти... Има повече от 7 милиарда определения за любовта, някои си приличат, други още повече. Интересно ми е твоята любов каква е?!:)
Моята е Хаос. - мястото между небето и земята. Има такова място. Била съм там и ще бъда.
Не вярвам в любовта. Вярвам в това...
Не вярвам в любовта, защото често разбиранията на хората за любовта, за "нея" са прекалено далечни и непознати за мен. Моята любов не е разбиране, не е модел, не е между двама, тя е между всички и всичко. Често хората затварят любовта само между два обекта. Поставят й начало и край, та дори и пол. Любовта може да бъде "тя", "то" "той", "ние", "те". Любовта е неопределена. Любовта не е статуси във фейсбук, не е тъпи емотиконки, които подчертават невъзможността и незнанието да обичаш, и още повече да го изразиш. Не е в честотата на вижданията през седмицата, месеца и тн.... Нито пък във времетраенето на секса, или неговата продължителност, техника и прочие... Не е в броенето на позвъняванията, в надпреварата в тях, кой по дяволите ей сега ще се сети пръв да звънне " yeah, ти беше, значи I am the winner, fuck you!! " Не е и в глупавите очаквания, защото всички имаме прекалено големи, и прекалено глупави очаквания от нещото до нас, а то просто иска да ни обича, не да бъде назначено на работа "докажи че ме обичаш всеки ден, а аз ще ти отметвам с хиксчета някъде там в небитието и накрая ще броим..... хиксчета, за да видим вършиш ли си работата или трябва да те уволним. Любовта знае, че никой, ама наистина никой не й е длъжен, защото тя си може и сама, прекалено голяма е и може сама... Ебаси.... Повръща ми се от всички размечтани мазохистични девойки, които вместо да спят в 2 часа през ноща, ровят целеустремено в кенефа и търсят да открият Америка в телефона на "любимия си", е сори мацки, някой просветен преди вас вече я е открил. Вие се опитайте да откриете само себе си, защото за да сте щастливи, това ви е напълно достатъчно!
Не вярвам в любовта, защото смятам, че любовта няма жизнен път и дори агрегатно състояние. Любовта не трае три години, една , две , две и половина, две на косъм и тн... Любовта ми липсва.... Аз си вярвам обаче, че съществува една такава извратеняшка (има такава дума в моя речник, точка.) любов, която не прилича на вашата... Която е между всичко, която създава света и животът в него, но не е нито свят, нито живот. Нещо по-голямо е. Космос. Енергия. Поток, който преминава всичко и стига до всичко. Вибрации. Идиотска усмивка, липса на апетит, обсебваща пърховатост и смисъл... Направо сила, обединяваща всеки един елемент на природата. Жизнен кръговрат - зачатие, раждане, живот, смърт, прераждане и тн... Дори и хранене, и автотрофно и хетеротрофно хранене.
Любовта, в която вярвам, не се трансформира, не е първоначално силна, после улегнала, после никаква да я няма... И да знаете, не минавате на други нива, просто бавно разбирате, че това, което имате не любов. Любовта си е константна величина, физика бе братче, хахах. Закон! Тя не ревнува, не е глупава и обсебена, защото знае, че не притежава нищо, както и никой не я притежава. Тя може да бъде само насладааа. И майка ми не е права, защото любовта мила мамо, не се превръща в обичане след време, не задължава, не "уляга", никога не е скучна и уморена, не спира да ме поддържа жива,не изисква безсмислени компромиси, не избледнява с времето, не разрушава свободата, не става грозна накрая, защото просто моята любов няма край, не умира, не се измерва в часове, дни, годишнини и подаръци... Тя е безвремие. Безсмъртие. Механизъм, който преражда и ражда. Защото в моя свят няма край, смъртта е прераждане, а животът- жизнен път след прераждането, който отново води до прераждане. Точка .
Любовта понякога може да е танц, пътуване, секс, вяра, трева, музика, някой като теб, някой като мен, ако щете дори градина, дреха, смях, тишина, самота, храна, място, наркотик, картина, дете, сутришно кафе, цигара, улица, дневник, снимка, едно изречение, което помниш завинаги, любовта може и да си Ти... Има повече от 7 милиарда определения за любовта, някои си приличат, други още повече. Интересно ми е твоята любов каква е?!:)
Моята е Хаос. - мястото между небето и земята. Има такова място. Била съм там и ще бъда.
Не вярвам в любовта. Вярвам в това...
вторник, 24 март 2015 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)