Не вярвам в любовта, защото често разбиранията на хората за любовта, за "нея" са прекалено далечни и непознати за мен. Моята любов не е разбиране, не е модел, не е между двама, тя е между всички и всичко. Често хората затварят любовта само между два обекта. Поставят й начало и край, та дори и пол. Любовта може да бъде "тя", "то" "той", "ние", "те". Любовта е неопределена. Любовта не е статуси във фейсбук, не е тъпи емотиконки, които подчертават невъзможността и незнанието да обичаш, и още повече да го изразиш. Не е в честотата на вижданията през седмицата, месеца и тн.... Нито пък във времетраенето на секса, или неговата продължителност, техника и прочие... Не е в броенето на позвъняванията, в надпреварата в тях, кой по дяволите ей сега ще се сети пръв да звънне " yeah, ти беше, значи I am the winner, fuck you!! " Не е и в глупавите очаквания, защото всички имаме прекалено големи, и прекалено глупави очаквания от нещото до нас, а то просто иска да ни обича, не да бъде назначено на работа "докажи че ме обичаш всеки ден, а аз ще ти отметвам с хиксчета някъде там в небитието и накрая ще броим..... хиксчета, за да видим вършиш ли си работата или трябва да те уволним. Любовта знае, че никой, ама наистина никой не й е длъжен, защото тя си може и сама, прекалено голяма е и може сама... Ебаси.... Повръща ми се от всички размечтани мазохистични девойки, които вместо да спят в 2 часа през ноща, ровят целеустремено в кенефа и търсят да открият Америка в телефона на "любимия си", е сори мацки, някой просветен преди вас вече я е открил. Вие се опитайте да откриете само себе си, защото за да сте щастливи, това ви е напълно достатъчно!
Не вярвам в любовта, защото смятам, че любовта няма жизнен път и дори агрегатно състояние. Любовта не трае три години, една , две , две и половина, две на косъм и тн... Любовта ми липсва.... Аз си вярвам обаче, че съществува една такава извратеняшка (има такава дума в моя речник, точка.) любов, която не прилича на вашата... Която е между всичко, която създава света и животът в него, но не е нито свят, нито живот. Нещо по-голямо е. Космос. Енергия. Поток, който преминава всичко и стига до всичко. Вибрации. Идиотска усмивка, липса на апетит, обсебваща пърховатост и смисъл... Направо сила, обединяваща всеки един елемент на природата. Жизнен кръговрат - зачатие, раждане, живот, смърт, прераждане и тн... Дори и хранене, и автотрофно и хетеротрофно хранене.
Любовта, в която вярвам, не се трансформира, не е първоначално силна, после улегнала, после никаква да я няма... И да знаете, не минавате на други нива, просто бавно разбирате, че това, което имате не любов. Любовта си е константна величина, физика бе братче, хахах. Закон! Тя не ревнува, не е глупава и обсебена, защото знае, че не притежава нищо, както и никой не я притежава. Тя може да бъде само насладааа. И майка ми не е права, защото любовта мила мамо, не се превръща в обичане след време, не задължава, не "уляга", никога не е скучна и уморена, не спира да ме поддържа жива,не изисква безсмислени компромиси, не избледнява с времето, не разрушава свободата, не става грозна накрая, защото просто моята любов няма край, не умира, не се измерва в часове, дни, годишнини и подаръци... Тя е безвремие. Безсмъртие. Механизъм, който преражда и ражда. Защото в моя свят няма край, смъртта е прераждане, а животът- жизнен път след прераждането, който отново води до прераждане. Точка .
Любовта понякога може да е танц, пътуване, секс, вяра, трева, музика, някой като теб, някой като мен, ако щете дори градина, дреха, смях, тишина, самота, храна, място, наркотик, картина, дете, сутришно кафе, цигара, улица, дневник, снимка, едно изречение, което помниш завинаги, любовта може и да си Ти... Има повече от 7 милиарда определения за любовта, някои си приличат, други още повече. Интересно ми е твоята любов каква е?!:)
Моята е Хаос. - мястото между небето и земята. Има такова място. Била съм там и ще бъда.
Не вярвам в любовта. Вярвам в това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар