All summer long!

http://www.youtube.com/watch?v=uwIGZLjugKA

Вселени

Ще ми се в някаква паралелна вселена сега да съм там! Да се сгуша изпод завивките, да гледам танцуващите снежинки и да слушам пукащите дърва в камината! Рай без край!

http://www.youtube.com/watch?v=PE5SuFFi1Ic!

Пясък

По дяволите  всичко- лети ми се! Горя! Горя толкова силно, че стопявам снега отвън и става лято! Горещо,слънчево като мен! Преминавам през множество объркани, прашни, черни линии и хора сред слънчогледи,  и..... Ето те! Стоиш там и ме чакаш! Чакаш ме толкова дълго, защото знаеш, че винаги, където и да съм се завръщам! Тичам, тичам към теб като малко тромаво детенце, което току-що се е научило да ходи и хоп! Най-после сме заедно! Отново! Там където земята и небето стават едно цяло! Като нас! Питаш ме какво искам и какво търся..?! Търся само пясък, търся синьо, искам да съм гола и да усещам света по себе си... Липсваш ми моренцеее!!! Имам нужда да си говорим с часове, да се гоним, имам нужда да те вдишвам и мирисът ти да се влива във вените ми... Очите ми да се пълнят с всички нюанси на синьото.  Имам нужда да тичам сама по плажа рано сутрин, да сме само ти, аз, изгрева, рибаря, който винаги ми се усмихва, сякаш ме познава. И когато е най-тъмно и тихо, точно преди зазоряване, когато се изгубвам понякога и плача, да ми показваш моят път в нюанси, да надниквам тайно в него, разминавайки се с бавни рибарски лодки търсещи любов от рано, когато всички други спят. Да виждам дъгата на изгрева, да ставаш злато и да блестим! Усмихвам се! Обичам да обичам! Изпълвам се, дори да не е споделено, защото изпращам магически вибрации и целия свят става по-красив! И ставам част от красотата! Красива съм...  Жадувам с  широко отворени очи да живя! Заравям пръсти в студения пясък и гледам нагоре! Рай! Аз все още вярвам в Рая! Но не го търся, моренце! Защото Раят не е място. Това е мигът, в който усещаш, ще си част от нещо истинско! И този миг живее в теб завинаги! Имам нужда да танцувам. Да усещам свободата, чрез танца! Да говоря чрез него, дори и да не ме разбират! Няма значение, по дяволите!  Само ти да ме разбираш! Да танцуваме заедно, да се въртя  в кръг като луда, да оставям следи и ти да ги скриваш, да съм като онези вятърничави хора, без план, без посока, без смисъл, но целите ритъм... Ритъм на живот, младост, лудост  и безумие. И когато дойде вечер да влизам в теб- тиха, гола, лунна, светла. Да правим любов шумно, диво, мокро, пясъчно... Да се превръщам в теб, а ти в мен... Магия! Превръщайки се  в КОСМОС, докато изгорим. И след това, усмихната, малко срамежлива се прибирам вкъщи, стъпвайки на пръсти, боса. Чува се само нежното падане на пясъка от мен по дървения паркет и лягам на леглото до огромния прозорец. Заспивам...Заспивам и се пренасям в света, където  всички, които обичам, са в компютъра. Лети ми се...Много!

Заглавие

Седя в хола и зяпам телевизора... Оргазъм, камина, огън, пукащи дърва и една мъркаща котка. Слушам http://www.youtube.com/watch?v=V3b1CDLsiGU  Щрак! Лампата угасва. Щрак! Гася и телевизора. Става още по-светло. Усещам как огъня в камината  става по-силен и изгаря навлажнените ми със сълзи очи. Въпреки, че в стаята е 30 градуса, в мен е -40. Завесите не успяват да спрат светлината и тя все пак  прониква в малката стая...Идва сама, една такава бездомна, нежна и се случва магия! Започва да вали вълшебен прашец от падащи снежинки под уличната лампа . Кой лъже повече от двамата?! Ти себе си, че аз ти вярвам....или аз теб, че ти вярвам... И в двата случая няма значение. На кого му пука, бе?!! Паля си последната пурета с нотки на ванилия и слизам от света за малко, само за малко да си поема дъх и се връщам. Само за малко! Приемам, че не сме пингвини, а хора! А така ми се искаше... Разбрах красотата, първичното и тъгата след това, но и тя е красива, та дори и повече... Спомням си разни моменти и не мога да ги определя какви са били- истински, лъжливи, нещо повече?! Не знам.. Пуша, а в уличната светлина с множество нюанси чертая кръгове дим и те стоят за малко и след това изчесват някъде там... Вече свикнах със самотата. Изпълва ме със спокойствие, дрогира, пречиства. Променям се и това ми харесва. Малко ми е тъжно, че се променям, а не променям, но то така е с всички тук. Отвън спира такси, време е да се кача отново и да започна да се въртя... Колко ще ми струва?! Не знам!

Лайно

Ебати, как ми липсваш! ТИ, лайно такова!

Smooth operator

След любовта остават само празни и втренчени погледи в нищото, в миналото, в спомените...Във времето преди. Остават няколко песни и спомени на тях. Остават зазидани стени, толкова дебели с една единствена пукнатина-ТИ! Липса на нещо умряло, загубено, сякаш винаги е било там и изведнъж-Няма го! И трябва да учиш отново, отново азбуката на самотата...Бляк, от студените ти тъмно-кяфяви очи ще си направя горещо какао, за да има какво да ме топли, когато ми липсваш....А, когато го изпия ще си легна! Лека нощ, smooth operator!

01.01

Вярвам! В нас...Стана по-светло!

Мактуб

Тихо е! Много...Днес на 09.10.2013г в 23:41ч., се разделих с всичките си излюзии. Станах по-малка и от преди. Страх ме...Много! Чувствам се като наркоман в комуна, не дишам, не говоря, не се движа дори, просто седя безжизнена и сама, очаквайки нещо да се случи, да възкръснеш ТИ, такъв какъвто те измислих само за мен. Толкова си малък! Днес те убих, разбра ли? Нарязах те на парченца и те побрах целия в една торба пълна с теб-парфюм, тениска, запалка, картички написани с любов и едно коледно писмо....Все някъде ще те намирам! След теб ми останаха една четка за зъби-революционер  и седем слънчогледа, за да "има винаги поне толкова  в очите ми", помниш ли?! Е, взе си ги -всичките, че даже и повече! Днес, ти благодаря за това, че те имаше, беше специален за мен! Теб, мен, нас-КРЪГ! Ей, винаги ще ни има, някъде там назад във времето, И когато спомена ти е тъй избледнял, че не помниш дали ме е имало, ще ме има! Такава, каквато ме забравяше нощ и ден.Подписах те-Мактуб!  А сега заспивай! Ще запаля свещичка, за да бъде светло в теб и в мен. За да ни има! Заспивай... Целувам те!



Аз....

като на 20

Ако някога стигна 50-те години и ме попитат сега на колко би ти се искало да си, знам само със сигурност, че никога не бих казала на двайсет. Когато бях на 20 животът ми бе отвратителен. Бих описала състоянието ми на 20 по следния начин. Ходиш с бързи крачки, защото всичко те притиска, всичко те гони, трябва да правиш сто неща едновременно за да оцеляваш. Разхождаш се по една огромна улица, само че имаш чувството, че вървиш назад, а всички останали напред... Някак си ги усещаш как минават през теб, задъхваш се, не можеш да си поемеш въздух. Взимаш си само колкото да се поддържаш жив, не можеш да направиш дълбоко вдишване, за да усетиш някаква сила. Ядеш веднъж, за да не припаднеш и да можеш да работиш и да си контактен. А това е напълно достатъчно. Ходиш из тази дълга уличка, а от двете ти страни витрини... Лъскави витрини, които можеш само да гледаш....Не пипай! Само гледаш и наблюдаваш с влажен поглед всички онези неща, за които някога си мечтал, всички онези неща, които знаят решението на всичко, спират болката, проблемите, увеличават стократно количеството на едндрофин в тялото ти, всички онези безкрайно щастливи и винаги усмихнати и добре изглеждащи хора....Ей така.  И всичко това е само на една ръка разстояние, а една ръка разстояние, когато си на 20 се равнява може би колкото от тук, град Перник дооооо луната и обратно в моя сив роден град. Наблюдавам! Това е моя глагол, моя девиз от лексикона ми на 20 хахаха. Някока имах и лексикон:) Искам, искам, искам.... и осъзнавам, че вече искам пак да искам. На 20 си на една много тънка граница...Границата, която определя какъв ще си в живота, малко по-нататък и дали въобще ще има по-нататък. На 20 навлизаш в напълно непозната игра, която е 2 на 0 все още за живота, защото все още отказваш и не знаеш как да играеш по неговите правила:) Разбираш прекалено много, преалено бързо, все едно взимаш 20 години в 1. ставаш 20-ти клас и след това започваш отначало:)) To be continued..... На 20 дори няамш време да завършиш:)))))