Нищо...

След малките красиви и откраднати мигове в живота ни остават само спомени.... Забравени някъде там, от време на време ги поизтупваме от събралата се прах, за да се си спомним, макар и бледо за начина, по който сме се чувствали някъде, някога, с някого там..... След малките и красиви мигове в живота ни остават само няколко малки, красиви спомени, блуждаещи погледи, срамежливи усмивки и безброй въпроси с един и същи кратък отговор -"НИЩО'', криещ в себе си цели  светове и вселени....

мечта...

"-Каква искаш да бъдеш, когато порастнеш?
  -Мъж
-Защо?!
  -Защото е рядкост..."

Сънувах...

Няма го от една сутрин. Щорите  в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе. Слънцето се промъква в стаята и започва да рисува линии. Лъчите му осветяват хиляди прашинки, които се въртят в кръг и блестят като вълшебен магически прашец. Мамка му, пак трябва да чистя... Но пък и в това има нещо красиво, мисля си...  Обръщам се на другата страна и се сгушвам в него. Той ухаее на мен, толкова  топъл, толкова мой... Увивам се  около него като малка страхлива маймунка в клоните на екзотично дърво-боебаб и наблюдавам как диша. Шумно, на равни тонове...Понякога ме дразнят, но обичам да ги слушам... Значи е до мен. Значи се е успал и е закъснял за работа. Значи минава осем и аз също закъснявам за лекции. Значи носовете ни са запушени от силната топлина, която идва от малката, но толкова мощна духалка... Затварям очи и поставям главата си върху гърдите му -най-удобната възглавница, която имам и която не бих заменила за никоя друга... Моята единствена възглавница! Повдига ме, малко нагоре, после надолу... Няма шанс да вдигна от леглото.  Равномерните движения ме дрогират още повече... Ама от оная готината дрога, която едновременно те държи  точно на границата-достатъчно буден, достатъчно замаян, за да се чувстваш центърът на тази Вселена... Когато съм в него се чувствам малка, по-малка от колкото съм по-принцип. Превръщам се в Снежанка, в Пепеляшка, в Спящата красавица....А той... Той е винаги е там и ме спасява. Обръщам се и силните му ръце, осеяни с множество вени, които чертаят пътища без начало и без край, ме обгръщат навсякъде, по цялото ми тяло и го карат да настръхва.... Започва да се натиска в мен...С движения подобни на вълни през лятото, които намокрят сухия морски пясък и след това отново се оттеглят... Аз започвам да повтарям неговите движения, точно както в природата птиците повтарят движенията на партньора, който са избрали.... Движим се в съвършен синхрон, бавно и плавно... Цялото време е наше.... Наслаждавам се на всяко вдишване и издишване, тук и сега с него... Не бързаме за никъде и..... Пляс! Изпускам тъпото дистанционно на пода. Май съм заспала на дивана.  Обръщам се - него обаче го няма. Часът е 03.30. Пиша му е смс: " Спиш ли? Искам да ти кажа нещо, но след няколко минути. Става ли?" Пращам му нещичко и след 5 мин. взимам телефона за да му кажа....

Моята истина, неговата лъжа

Тази вечер не излъгах... Реших да  да бъда откровена и да избера истината- разруших илюзии, убих хора... Мислех  си, че почти всеки би избрал да умре бързо, отколкото бавно и мъчително... Явно съм грешала... А ти какво би избрал?

Некви изречения...

Събота вечер. Седя на дивана в нас и гледам през прозореца уличната лампа отвън, чиято светлина е размазана от падналата мъгла. Тя е сама, аз съм сама... И двете сме на пътя, опитвайки се да хвърлим малко светлина в нищото... Само че при мен не се получава, колкото и да се опитвам... Може би  вече не светя, но не защото ми е омръзнало, а защото в един момент просто се изхабяваш, угасваш, става тъмно и е време да смениш крушката... С нова! Време е да сменя и моята, само че тъмнината май взе да ми харесва. Толкова тиха, толкова черна, сякаш е дупка, която води някъде, някого... И ме привлича, любопитно ми е да разбера накъде ще ме отведе... Ама аз никога не тръгвам. Седя си на дивана и чакам някой да се появи, ей така от нищото и на добра воля да ми смени крушката.... Това чакане ме убива, а тъмнината...Тъмнината. И гол!!! 1:0 за Ню Касъл срещу Сити Манчестер. Тъпия коментатор ми пречи да мисля. Ииии 2:0 за Ню Касъл. Пффф, никога не съм разбирала този спорт. Една кръгла топка и няколко плоски идиота, които се правят на спортисти. Имам един приятел, който казва: " Това е спорт за мъже, които разполагат само с една топка" . Ха, мисля си колко ли луда трябва да е мацката от горния етаж,  за да излиза с пич с една топка... Ентусиасти. Аз обаче си търся истински мъже- сиреч един чифт ташаци, които чакам да дойдат и да ми сменят крушката... Лампата угасна, май е време да си лягам....