Некви изречения...

Събота вечер. Седя на дивана в нас и гледам през прозореца уличната лампа отвън, чиято светлина е размазана от падналата мъгла. Тя е сама, аз съм сама... И двете сме на пътя, опитвайки се да хвърлим малко светлина в нищото... Само че при мен не се получава, колкото и да се опитвам... Може би  вече не светя, но не защото ми е омръзнало, а защото в един момент просто се изхабяваш, угасваш, става тъмно и е време да смениш крушката... С нова! Време е да сменя и моята, само че тъмнината май взе да ми харесва. Толкова тиха, толкова черна, сякаш е дупка, която води някъде, някого... И ме привлича, любопитно ми е да разбера накъде ще ме отведе... Ама аз никога не тръгвам. Седя си на дивана и чакам някой да се появи, ей така от нищото и на добра воля да ми смени крушката.... Това чакане ме убива, а тъмнината...Тъмнината. И гол!!! 1:0 за Ню Касъл срещу Сити Манчестер. Тъпия коментатор ми пречи да мисля. Ииии 2:0 за Ню Касъл. Пффф, никога не съм разбирала този спорт. Една кръгла топка и няколко плоски идиота, които се правят на спортисти. Имам един приятел, който казва: " Това е спорт за мъже, които разполагат само с една топка" . Ха, мисля си колко ли луда трябва да е мацката от горния етаж,  за да излиза с пич с една топка... Ентусиасти. Аз обаче си търся истински мъже- сиреч един чифт ташаци, които чакам да дойдат и да ми сменят крушката... Лампата угасна, май е време да си лягам....