Сънувах...

Няма го от една сутрин. Щорите  в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе. Слънцето се промъква в стаята и започва да рисува линии. Лъчите му осветяват хиляди прашинки, които се въртят в кръг и блестят като вълшебен магически прашец. Мамка му, пак трябва да чистя... Но пък и в това има нещо красиво, мисля си...  Обръщам се на другата страна и се сгушвам в него. Той ухаее на мен, толкова  топъл, толкова мой... Увивам се  около него като малка страхлива маймунка в клоните на екзотично дърво-боебаб и наблюдавам как диша. Шумно, на равни тонове...Понякога ме дразнят, но обичам да ги слушам... Значи е до мен. Значи се е успал и е закъснял за работа. Значи минава осем и аз също закъснявам за лекции. Значи носовете ни са запушени от силната топлина, която идва от малката, но толкова мощна духалка... Затварям очи и поставям главата си върху гърдите му -най-удобната възглавница, която имам и която не бих заменила за никоя друга... Моята единствена възглавница! Повдига ме, малко нагоре, после надолу... Няма шанс да вдигна от леглото.  Равномерните движения ме дрогират още повече... Ама от оная готината дрога, която едновременно те държи  точно на границата-достатъчно буден, достатъчно замаян, за да се чувстваш центърът на тази Вселена... Когато съм в него се чувствам малка, по-малка от колкото съм по-принцип. Превръщам се в Снежанка, в Пепеляшка, в Спящата красавица....А той... Той е винаги е там и ме спасява. Обръщам се и силните му ръце, осеяни с множество вени, които чертаят пътища без начало и без край, ме обгръщат навсякъде, по цялото ми тяло и го карат да настръхва.... Започва да се натиска в мен...С движения подобни на вълни през лятото, които намокрят сухия морски пясък и след това отново се оттеглят... Аз започвам да повтарям неговите движения, точно както в природата птиците повтарят движенията на партньора, който са избрали.... Движим се в съвършен синхрон, бавно и плавно... Цялото време е наше.... Наслаждавам се на всяко вдишване и издишване, тук и сега с него... Не бързаме за никъде и..... Пляс! Изпускам тъпото дистанционно на пода. Май съм заспала на дивана.  Обръщам се - него обаче го няма. Часът е 03.30. Пиша му е смс: " Спиш ли? Искам да ти кажа нещо, но след няколко минути. Става ли?" Пращам му нещичко и след 5 мин. взимам телефона за да му кажа....