По дяволите всичко- лети ми се! Горя! Горя толкова силно, че стопявам снега отвън и става лято! Горещо,слънчево като мен! Преминавам през множество объркани, прашни, черни линии и хора сред слънчогледи, и..... Ето те! Стоиш там и ме чакаш! Чакаш ме толкова дълго, защото знаеш, че винаги, където и да съм се завръщам! Тичам, тичам към теб като малко тромаво детенце, което току-що се е научило да ходи и хоп! Най-после сме заедно! Отново! Там където земята и небето стават едно цяло! Като нас! Питаш ме какво искам и какво търся..?! Търся само пясък, търся синьо, искам да съм гола и да усещам света по себе си... Липсваш ми моренцеее!!! Имам нужда да си говорим с часове, да се гоним, имам нужда да те вдишвам и мирисът ти да се влива във вените ми... Очите ми да се пълнят с всички нюанси на синьото. Имам нужда да тичам сама по плажа рано сутрин, да сме само ти, аз, изгрева, рибаря, който винаги ми се усмихва, сякаш ме познава. И когато е най-тъмно и тихо, точно преди зазоряване, когато се изгубвам понякога и плача, да ми показваш моят път в нюанси, да надниквам тайно в него, разминавайки се с бавни рибарски лодки търсещи любов от рано, когато всички други спят. Да виждам дъгата на изгрева, да ставаш злато и да блестим! Усмихвам се! Обичам да обичам! Изпълвам се, дори да не е споделено, защото изпращам магически вибрации и целия свят става по-красив! И ставам част от красотата! Красива съм... Жадувам с широко отворени очи да живя! Заравям пръсти в студения пясък и гледам нагоре! Рай! Аз все още вярвам в Рая! Но не го търся, моренце! Защото Раят не е място. Това е мигът, в който усещаш, ще си част от нещо истинско! И този миг живее в теб завинаги! Имам нужда да танцувам. Да усещам свободата, чрез танца! Да говоря чрез него, дори и да не ме разбират! Няма значение, по дяволите! Само ти да ме разбираш! Да танцуваме заедно, да се въртя в кръг като луда, да оставям следи и ти да ги скриваш, да съм като онези вятърничави хора, без план, без посока, без смисъл, но целите ритъм... Ритъм на живот, младост, лудост и безумие. И когато дойде вечер да влизам в теб- тиха, гола, лунна, светла. Да правим любов шумно, диво, мокро, пясъчно... Да се превръщам в теб, а ти в мен... Магия! Превръщайки се в КОСМОС, докато изгорим. И след това, усмихната, малко срамежлива се прибирам вкъщи, стъпвайки на пръсти, боса. Чува се само нежното падане на пясъка от мен по дървения паркет и лягам на леглото до огромния прозорец. Заспивам...Заспивам и се пренасям в света, където всички, които обичам, са в компютъра. Лети ми се...Много!
.jpg)