След любовта....

."След любовта остават телефонни номера, които избледняват.След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”






Момо Капор

Тук

Тук всичко си има цена и срок на годност. И колкото повече имаш, толкова по-голяма е цената, която трябва да платиш... Даваме свободата си доброволно, за да можем да си плащаме данъците, да се погребваме с вещи и да живеем в лукс, за който така или иначе просто не ни остава време да му се порадваме... Живеем в свят, в който дори вярата си има работно време-от 10.00 до 18.00 часа. Питам се, а след това какво ни остава...?!

За мишките и хората...

Виждам отражението си в огледалния прозорец, от който се разкрива гледка към множеството миши дупчици разположени внимателно като дупки от скъп луксозно френско сирене. В една от тях има едно малко мишле, което гледа празно в телевизора и копнее по неизживяното си  детство.Колко ли му се иска сега да е навън и да опознава света, да брои звездите  и да се наслаждава на тихата есенна нощ. Виждам и едно мише семейство,заобиколено от  лъскавите си мебели  покрити със студенина и напоени със сълзи  от последния вчерашен скандал. Иначе сутрин  излизайки навън,  тъжните мишки се превръщат в царски лъвове с тъмни маркови очила и отиват на поредния лов . Освен моето мъгляво отражение  виждам и неговото , само че то гледа някъде другаде... Другаде, но отдавна вече не в мен. Сигурно съм станала като прозореца-прозрачна и огледална. Всъщност какво интересно има в това да гледаш отражението си. Превърнала съм се в негово отражение. Около мен има свещички, чийто аромат предразполагат към любов, но не към мен... А към телевизора. Той си бърка в носа и зомбирано превключва каналите на телевизора. И в секундите на превключване, наблюдавам празните ни  отдалечени  сенки в 60-инчовата плазма срещу нас. Сякаш живеем в нея. Хм, винаги съм искала да имам жовот, като този от телевизора. Заобиколена съм от лукс-модерна кухня, в която никой не готви и не се чука, кожена  холна гарнитура с цвят на слонова кост, в която  отдавна никой не се гушка и е  ужасно студено, дори одеалото не може да те стопли. Компания ми прави логото на apple-ла му и пепелника върху луксозната букова маса, задръстен с множество  изгоряли фасове любов. А аз пиша на лаптопа си и се задушвам от собствения си лукс и удобство...Майната му!  Поне задника ми е  щастлив! Тихо е. Заглеждам се пак в мишите дупчици и компютъра ми минава в режим  sleep. Въвеждам парололата на user-а ми -„не влизай“, а Ти отдавна си там... 

Привет!:)

Hi guys!!! Днес на 285-ият ден в годината, 12 октомври 2012, тогава когато остават 80 дни до нейния величествен край, а може би не само нейния, но и на света като цяло, реших да си сътворя нещо подобно на блог. Тук от време на време ще изливам вълненията на 20-годишната си изтерзана душица и ще ви занимавам с разни мисли,страсти и измишльотини. Ами това общо взето e моето скромно встъпление. Enjoy it!:)