Мактуб

Тихо е! Много...Днес на 09.10.2013г в 23:41ч., се разделих с всичките си излюзии. Станах по-малка и от преди. Страх ме...Много! Чувствам се като наркоман в комуна, не дишам, не говоря, не се движа дори, просто седя безжизнена и сама, очаквайки нещо да се случи, да възкръснеш ТИ, такъв какъвто те измислих само за мен. Толкова си малък! Днес те убих, разбра ли? Нарязах те на парченца и те побрах целия в една торба пълна с теб-парфюм, тениска, запалка, картички написани с любов и едно коледно писмо....Все някъде ще те намирам! След теб ми останаха една четка за зъби-революционер  и седем слънчогледа, за да "има винаги поне толкова  в очите ми", помниш ли?! Е, взе си ги -всичките, че даже и повече! Днес, ти благодаря за това, че те имаше, беше специален за мен! Теб, мен, нас-КРЪГ! Ей, винаги ще ни има, някъде там назад във времето, И когато спомена ти е тъй избледнял, че не помниш дали ме е имало, ще ме има! Такава, каквато ме забравяше нощ и ден.Подписах те-Мактуб!  А сега заспивай! Ще запаля свещичка, за да бъде светло в теб и в мен. За да ни има! Заспивай... Целувам те!



Аз....