Заглавие

Седя в хола и зяпам телевизора... Оргазъм, камина, огън, пукащи дърва и една мъркаща котка. Слушам http://www.youtube.com/watch?v=V3b1CDLsiGU  Щрак! Лампата угасва. Щрак! Гася и телевизора. Става още по-светло. Усещам как огъня в камината  става по-силен и изгаря навлажнените ми със сълзи очи. Въпреки, че в стаята е 30 градуса, в мен е -40. Завесите не успяват да спрат светлината и тя все пак  прониква в малката стая...Идва сама, една такава бездомна, нежна и се случва магия! Започва да вали вълшебен прашец от падащи снежинки под уличната лампа . Кой лъже повече от двамата?! Ти себе си, че аз ти вярвам....или аз теб, че ти вярвам... И в двата случая няма значение. На кого му пука, бе?!! Паля си последната пурета с нотки на ванилия и слизам от света за малко, само за малко да си поема дъх и се връщам. Само за малко! Приемам, че не сме пингвини, а хора! А така ми се искаше... Разбрах красотата, първичното и тъгата след това, но и тя е красива, та дори и повече... Спомням си разни моменти и не мога да ги определя какви са били- истински, лъжливи, нещо повече?! Не знам.. Пуша, а в уличната светлина с множество нюанси чертая кръгове дим и те стоят за малко и след това изчесват някъде там... Вече свикнах със самотата. Изпълва ме със спокойствие, дрогира, пречиства. Променям се и това ми харесва. Малко ми е тъжно, че се променям, а не променям, но то така е с всички тук. Отвън спира такси, време е да се кача отново и да започна да се въртя... Колко ще ми струва?! Не знам!